Ку-Ку
Ку-Ку

Ку-ку-хората – 20 години по-късно

Всеки сам си е виновен за това, което дават по неговия телевизор

Това е история за вярност и предателство, за лекомислен късмет и упорит труд, за внезапни прозрения и трайни заблуди. История за скромността на различието и еднаквостта на суетата, описваща как бунтът се превръща в конформизъм, парите в мечти, а мечтите в пари прим. История, която – както и да бъде разказана – все е истина. Историята на студентското предаване „Ку-ку” и какво се случи с хората зад и пред кадър. История, която ще бъде разказана един ден съвсем подробно, но не сега. Не сега.

Свободата е като хляба

казваше бай Радой Ралин – всеки ден го месиш, втасваш, печеш и изяждаш. Студентското предаване „Ку-ку” е сред първите сладки залци на свобододумието, омесени веднага след ноември 1989-а и изяждано неведнъж от създателите си. След това месено отново и оставяно да втасва в други нощви… Първото му излъчване е на 27 януари 1990-а. Почти едновременно със старта на дългия преход на българите през посттоталитарната пустиня. Не знам дали създателите на това предаване сме съумели с „Ку-ку” и многото му производни да съкратим 40-годишния библейски път, в който трябва да умре и последният, помнещ робството. Със сигурност сме го направили по-весел и по-свободен. Българите, водени от налудни Мойсеевци, говорещи всеки със своя си горящ храст, днес – съвсем закономерно на двадесетата година решиха, че ще се доверят на пожарникар. Студентите от „Ку-ку”, които стартираха с пророческата дискусия „може ли човек да спре танк”, днес в болшинството си самите са танкове – някои с цели армии зад тях, а други – самотни парчета метал от отминала слава, маркиращи невидими граници на свободата в медиите, политиката, стопанския и културен живот.

Ку-ку хората са далеч по-интересни от историята на самото предаване

защото хрониката на телевизионните превъплъщения е кратка: От 1990 до 1994-а – „Ку-ку”, до 1998 – „Каналето”, до 2001-а – „Хъшове”, след това „Шоуто на Слави”, „Шоуто на Канала”, изобщо – шоу. Голямото атомно избухване от декември 1992-ра. Делото за „Козлодуйското Ку-ку”, партията „Народно движение Ку-ку” – единственото официално забранено политическо движение с решение на Върховния съд от март 1995-а и появата на Движение ”Гергьовден”, трите издания на Националната Ку-ку Академия, заменени за кратко от „Ордена на Каналето”, „Пътнико Виден, пътнико off” от ноември 1997-а, първото издание на „Хъшове” от февруари 1998-а – това са големите видими избухвания на антиконформизма в двайсетгодишната история на ку-ку хората.
Но зад тези събития има много други случки. Едва ли си даваме сметка колко много неща бяха направени за първи път от кукувци. Като се започне от първата частна продукция в БНТ, мине се през Ку-ку маГЪЗините, първият сатиричен ежедневник – вестник „Ку-ку”, и първото национално частно радиопредаване – „Славата на Слави”, и се стигне до цигарите „Ку-ку international – Раris, London, New York… Gorna Djumaya”, вафлите „Ку-ку” и течния шоколад „Паста за цапане на зъби – Ку-ку”. Свиканият за записа на първия ку-ку албум – „Ръгай чушки в боба” „Ку-ку бенд“ вече 18 години, с 19 собствени албума и с 10 национални турнета е едно от най-ярките музикални явления в новата българска история, а за композиторската дейност на триото Герасим, Годжи и Евгени Димитров-Маестрото не съм сигурен дали трябва да им се направи паметник или веднага да бъдат разстреляни. Въпреки че едното не изключва другото…

Успоредните жития на изключително талантливите създатели и автори в „Ку-ку” са още по-богати и интересни. Режисьорите Християн Ночев, Нидал Алгафари, Георги Торнев, Илиян Джевелеков и Ивайло Палмов, Владислав Карамфилов-Въргала, Ники Русакиев и Стефка Райкова създават и днес изключително ярка телевизия и маркират българското кино – от „Граница” и „Пантуди” до „Дзифт”. Продуцентското развитие на Слави, Камен, Курумбашев, Торнев и Токмакчиев, Евтим Милошев, Джевелеков и Матей Константинов заслужава поне петтомна история и десетки дипломни работи. Същото важи за творчеството на авторите зад кадър – Соня Момчилова, Жени Костадинова, Мартин Карбовски, Кайо и Аци, Росен Петров, Иван Ангелов, Ивайло Вълчев, Тошко Йорданов и Ники Русакиев, Ани Узунова, Августина Донкова, Боян Георгиев и по-късните автори начело с Иво Сиромахов. За някои от тези фигури в България се знае обидно малко. Едно от най-свежите ку-ку присъствия зад кадър – Нели Андреева, в момента е директор в „Холивуд рипортър”, а едно от най-трудните за описване лица – незаменимата Диана Младенова – измина пътя от секретарка в телевизията през режисьор на пулт до най-страховития изпълнителен продуцент, раждан някога на тези географски ширини. Напоследък извън центъра на прожекторите са фантастични лица като Ангел Манов, създателя на първото куклено шоу „Пипе”, Мишо Ланджев – художник и режисьор, изключителния имитатор Стефан Рядков, създателя на „Мрежата” Жоро Крумов и още десетки личности, допринесли за удивителното стилово и художествено разнообразие на ку-ку продуктите.

Влиянието на ку-ку хората в медиите прилича на нещо, измислено от Дан Браун

Любителите на конспиративните теории биха могли да построят доста стройна теория за това как електронните медии бяха превзети неусетно от кукувци. Ето само някои от имената, били ку-ку звезди, преди да се появят самостоятелно в ефира, на сцената или в пресата: Радослав Чолаков и Радо Гълъбов, Влади Въргала, Август Попов, Милена Милотинова, панорамният Бойко Василев, вездесъщите БНТейци Станислав Терзиев и Петър Данданов, Жени Атанасова, Мариета Фидосиева, Милен Цветков, Жоро Крумов, Маринела Липчева-Вайс, Марта Вачкова, Васил Василев-Зуека, Слави Трифонов, Тончо Токмакчиев, Камен Воденичаров, Мартин Карбовски, незабравимото лице на „Лица” – Ани Узунова, оставящият ги да говорят Росен Петров, Евтим Милошев, създателят на поп-фолк журналистиката Светльо Дукадинов… Всъщност спирам с изреждането, защото това са само част от лицата на „Ку-ку”, а хората зад кадър са стотици и практически няма сериозно медийно явление през последните 20 години, в което сериозно да не са замесени кукувци. Курумбашев настояваше по случай 20-годишнината на „Ку-ку” да се съберем и да се извиним за всичко, което сме причинили на българите през тези години – за политическите и естетическите им избори, за неразбирането, че всеки сам си е виновен за това, което дават по неговия телевизор… Страхувам се, че ако наистина седнем да го правим, това ще отнеме време до 30-годишнината на „Ку-ку“, когато ще трябва да започнем да се извиняваме за случилото се междувременно.

На БНТ кукувци дължат всичко хубаво и почти всичко лошо

Не бих искал този текст да прилича на поменик, но не мога да не отбележа хората от Националната телевизия, които направиха случването на „Ку-ку“ възможно. От Стефан Енчев и Иван Димов, през Нери Терзиева и Хачо Бояджиев, Огнян Сапарев и Иван Токаджиев, до Иван Попйорданов и Уляна Пръмова. „Ку-ку” би било напълно невъзможно без майчинските грижи не две велики телевизионни дами – Елка Грозева и Соня Христова, както и без съучастието на почти всички телевизионери на БНТ в периода 1990-1998 година – и звездите от екрана, и хората зад кулисите. Върху „Ку-ку” през годините бяха изпитани абсолютно всички възможни форми на причудливи правно-продуцентски отношения – ако успеехме да се справим, те ставаха норма и за другите предавания. В книгата „За стърчането” е описан трогателен разговор между Слави Трифонов, Хачо Бояджиев и Красимир Гергов, в който Слави се мъчи да разбере как постъпления от 100 единици успешно се разделят на три по 50 единици. Големите скандали на десетилетието първо взривяваха отношенията с 11-ия етаж на БНТ, а чак след това плъзваха по вестниците и радиостанциите. Договорът между БНТ и „Овъргаз инк“, заради който уж бяха спрени „Хъшове”, е учебникарски пример за скандална манипулация. Фирмите „Ку-ку” ООД, КИД, „ДиТриК“, „ТриВоДи“, „Камен Во“ и „Седем-осми” имат христоматиен принос не само в телевизионното продуцентство, но и като техники на стопанско оцеляване в период, когато българското законодателство приличаше на нещо, направено в час по трудово в помощно училище. БМК наложи модели на продуциране в музиката, които все още са жизнени, а определението на Оскар Уайлд „в пристъп на лудост по време на буря” е вероятно най-близкото описание на отношенията БНТ – частни продуценти в първите десет години на „Ку-ку“.

Какво предстои

В несъвсем разчетения календар на маите има символ, удивително напомнящ изписването „coou-coou”. Предстои да разберем какво ще стане през декември 2012 г. и как точно кукувците са замесени в края на света. Но дотогава – ако е рекъл Бог, и уникалните деца на нарисувания от Вельо Казаков и превъплътен в дунапрен от Ангел Манов, мистър „Ку-ку“ не се избият помежду си – вероятно тази година в зала 1 на НДК ще има едно грандиозно събиране в чест на 20-годишнината на „Ку-ку“. Датата не е много ясна, вероятно през април. Къде ще се излъчва – също. Редно е най-малкото по БНТ. Какво ще се случва на сцената – съвсем пък не е ясно, както и кой ще дойде, кой ще участва… Единственото ясно е, че с продуцирането се е заел Петър Курумбашев, чието присъствие в цялата история удивително съвпада с разчленяването на фамилията му. Най-благозвучно би следвало да я спелваме като мъдрост, нагон и хъс. Ку-ку хората, две десетилетия след 27 януари 1990-а година, продължават да са все така непредсказуеми и многолики. Генерираното от тях следващо поколение в медиите вероятно е много по-професионално подготвено, но все още далеч от простичкото разбиране – сам си си виновен за това, което виждаш по телевизията. В крайна сметка продължилият три години процес за „Козлодуйското Ку-ку” доказа, че на нито едно място в цялото предаване не се казва, че АЕЦ е гръмнала…